Ненаситността за любов или с други думи „да задушаваш“ партньора
Любовната охота е положение на изключителна пристрастеност към колегата. Както подсказва името, това е тип несъразмерен “апетит “ към другия. Сякаш искаш да вземеш всичко от този човек, да го накараш да престане да бъде някой различен и да го направиш част от себе си.
Може да се каже, че любовната ненаситност е форма на робство, в което има надълбоко предпочитание да се пороби другият. Живее се в положение, в което няма надзор и воля. Чувството нахлува във всичко и който го търпи (защото не го усеща, а по-скоро го страда) намира за невероятно да понижи интензивността му.
В любящата ненаситност има страдание и приятност по едно и също време. Вие страдате, тъй като това предпочитание за цялостно и непрекъснато обединение е обречено да бъде осуетено. Това е такова положение, че всеки, който го изпита, не осъзнава неадекватността на възприятията си. Сякаш когато сътрудникът е тук, светът е съразмерен и хубав, а когато е зает и го няма, всичко е черно и тъмно.
Чертата, която дефинира ненаситността в любовта, е тъгата, с която човек живее. Това не е положение, в което има същинско задоволство, още по-малко мир. Това, което доминира през множеството време, е тревогата.
Тук сътрудникът става централен фокус и безспорен приоритет. Всичко се прави за този човек и въз основа на него. Няма жертва, на която човек да не е подготвен, нито време от деня, в което да не е на линия.
Въпросът е, че този човек също по този начин желае сътрудникът да отговори по същия метод. Всъщност, в случай че този различен се отклони от безспорната отдаденост, тъгата, а с нея и ненаситността на любовта, се усилват. Има надълбоко предпочитание за цялостно обединение и следователно признаците на независимост на колегата се одобряват като опасност.
Защо се случва това? Нещо се е объркало в процеса на осъзнаване. Този развой на преобразяване във възрастен, който стои на краката си и има вяра, че може да върви самичък, не е приключен.
При тези условия се планува сътрудникът да стане частта, нужна за покриване на пукнатините. Това е ужасно опрощение да не се изправяш пред самотата. Докато този човек е там, няма смисъл да се сблъскаме с несигурността, която ни населява. Нито да поемаме провокациите на израстването.
Няма по какъв начин любовната връзка да приключи добре, даже когато двамата членове на двойката си отвръщат със същото. Това предпочитание да присвоиш другия до степен да го превърнеш в част от себе си, в последна сметка е предпочитание да елиминираш този човек. Той да престане да съществува като субект и да стане това изчезнало парче.
Може би би било самоуверено да се каже, че това не е обич, само че също по този начин би било самоуверено да се каже, че е. Това, което се получава, е смесица от любящи усеща към другия, дружно с неплатен дълг към себе си. Ето за какво има толкоз доста терзания, само че има и доза задоволство и наслаждение.
В този вид усеща и взаимоотношения има мощен деструктивен съставен елемент, който нараства с времето. Затова всичко, рано или късно, свършва зле. В един миг чувството за задушаване ще надделее при този, който е обичан по този метод.
Може да се каже, че любовната ненаситност е форма на робство, в което има надълбоко предпочитание да се пороби другият. Живее се в положение, в което няма надзор и воля. Чувството нахлува във всичко и който го търпи (защото не го усеща, а по-скоро го страда) намира за невероятно да понижи интензивността му.
В любящата ненаситност има страдание и приятност по едно и също време. Вие страдате, тъй като това предпочитание за цялостно и непрекъснато обединение е обречено да бъде осуетено. Това е такова положение, че всеки, който го изпита, не осъзнава неадекватността на възприятията си. Сякаш когато сътрудникът е тук, светът е съразмерен и хубав, а когато е зает и го няма, всичко е черно и тъмно.
Чертата, която дефинира ненаситността в любовта, е тъгата, с която човек живее. Това не е положение, в което има същинско задоволство, още по-малко мир. Това, което доминира през множеството време, е тревогата.
Тук сътрудникът става централен фокус и безспорен приоритет. Всичко се прави за този човек и въз основа на него. Няма жертва, на която човек да не е подготвен, нито време от деня, в което да не е на линия.
Въпросът е, че този човек също по този начин желае сътрудникът да отговори по същия метод. Всъщност, в случай че този различен се отклони от безспорната отдаденост, тъгата, а с нея и ненаситността на любовта, се усилват. Има надълбоко предпочитание за цялостно обединение и следователно признаците на независимост на колегата се одобряват като опасност.
Защо се случва това? Нещо се е объркало в процеса на осъзнаване. Този развой на преобразяване във възрастен, който стои на краката си и има вяра, че може да върви самичък, не е приключен.
При тези условия се планува сътрудникът да стане частта, нужна за покриване на пукнатините. Това е ужасно опрощение да не се изправяш пред самотата. Докато този човек е там, няма смисъл да се сблъскаме с несигурността, която ни населява. Нито да поемаме провокациите на израстването.
Няма по какъв начин любовната връзка да приключи добре, даже когато двамата членове на двойката си отвръщат със същото. Това предпочитание да присвоиш другия до степен да го превърнеш в част от себе си, в последна сметка е предпочитание да елиминираш този човек. Той да престане да съществува като субект и да стане това изчезнало парче.
Може би би било самоуверено да се каже, че това не е обич, само че също по този начин би било самоуверено да се каже, че е. Това, което се получава, е смесица от любящи усеща към другия, дружно с неплатен дълг към себе си. Ето за какво има толкоз доста терзания, само че има и доза задоволство и наслаждение.
В този вид усеща и взаимоотношения има мощен деструктивен съставен елемент, който нараства с времето. Затова всичко, рано или късно, свършва зле. В един миг чувството за задушаване ще надделее при този, който е обичан по този метод.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ